Да бях те обичала
Като стадо развързани сиви коне
те преследват в безсъница мислите.
Де да бях те обичала, можех поне
да повярвам, че тъй ми е писано.
Колко минаха - тихи и призрачни дни -
не броя. След кошмарното тичане
да крещя нямам дъх, да шептя "Остани!"
нямам право. Да бях те обичала...
Полудели от бързане, блъскат се в плен
оседлани насила измислици -
като вятър пустинен препускаш пред мен.
Де да бях те обичала истински...
Сив и лепкав от прах ме поглъща сънят.
Де да бях те обичала искрено...
Нямам избор и път, и посока назад.
Само спомени, в мрака разплискани.
Не е време сега, не е мястото тук.
Де да бях те обичала някога...
Днес дори да те стигна, сънят ще е друг.
Ще избягаш завинаги с вятъра.
Този сън е фалшив, опустял коневръз.
прашен ад на безумно отричане.
Стадо сиви жребци си отива във тръс
след едно закъсняло "Обичам те"...
© Пепа Петрунова All rights reserved.
)