Mar 15, 2022, 5:54 PM

Да бях те обичала 

  Poetry » Other
303 9 14

Като стадо развързани сиви коне

те преследват в безсъница мислите. 

Де да бях те обичала, можех поне

да повярвам, че тъй ми е писано.

 

Колко минаха - тихи и призрачни дни - 

не броя. След кошмарното тичане

да крещя нямам дъх, да шептя "Остани!" 

нямам право. Да бях те обичала...

 

Полудели от бързане, блъскат се в плен

оседлани насила измислици - 

като вятър пустинен препускаш пред мен.

Де да бях те обичала истински... 

 

Сив и лепкав от прах ме поглъща сънят.

Де да бях те обичала искрено...

Нямам избор и път, и посока назад.

Само спомени, в мрака разплискани.

 

Не е време сега, не е мястото тук. 

Де да бях те обичала някога... 

Днес дори да те стигна, сънят ще е друг. 

Ще избягаш завинаги с вятъра. 

 

Този сън е фалшив, опустял коневръз. 

прашен ад на безумно отричане.

Стадо сиви жребци си отива във тръс

след едно закъсняло "Обичам те"... 

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??