Да бъда хляб
Бях житно зрънце в шепата на Бог.
И Той ме посади.
С една сълза поля ме,
от тогава
коренът ми здрав е.
И държи!
От черна угар дните ми тъчаха
усилна песен, тежка като мараня,
очите гледаха нагоре,
благословили огнените небеса.
Да бъда хляб,
за хора и за птици,
трошица в нечий гладен ден -
така поръча Той, благослови ме
и своя дъх наля у мен.
Не знам дали успявам.
Надявам се поне
думите ми да не бъдат плява,
а хляб...
за нечие сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
