Не зная вече колко пъти
се прибирам в стаята си уморена,
имам чувството, че е мъртва -
без шепот, без говор, винаги студена.
Печката, същински кошер пуст,
притихнала е в тишината,
а тъгата прониква без звук
като есенен облак в душата.
Прокапват бавно като бисери
сълзите ти във моите очи
и само вятърът от хълмите разлистени
удря се в студените стени. ...