M1234567891 (Миночка Митева)
418 12749
25.01.2012 г., 17:35 ч.

Да го знаеш 

  Поезия
870 0 7

Не зная вече колко пъти

се прибирам в стаята си уморена,

имам чувството, че е мъртва -

без шепот, без говор, винаги студена.

 

Печката, същински кошер пуст,

притихнала е в тишината,

а тъгата прониква без звук

като есенен облак в душата.

 

Прокапват бавно като бисери

сълзите ти във моите очи

и само вятърът от хълмите разлистени

удря се в студените стени.

 

Чакам те, но не защото се страхувам

от болката и нейните сълзи,

аз знам, не мога да съществувам,

ако не съм огледалото, теб да отрази.

 

Не стаята! Хората умират в тишината,

ако дълго останат сами,

два ключа трябват за вратата

и в печката - огънят да гори! 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??