Моля те, назад не се обръщай,

празни стаи спомени държат,

от рафтове надничат и се мъчат

мен и теб отново да сплотят.

Детската ни стая не подреждам,

играчките дори не съм прибрала,

рисунки от стъклата ме поглеждат

и завесата оттогава е съдрана...

Заслушана в стъпки пред антрето,

да се отвори чакам нашата врата,

но тя стои, посреща ветровете

и сенки на отминали лица...

С годините и стряхата прокапа,

от всяка капка пръска самота,

попива като ручей във душата

мечтата ми за внуче във ръка!

Отдавна сме самотници, аз зная,

каквото ни боля, го преболяхме,

преди да измина пътя си - желая 

да имам сили още да мечтая!