Моля те, назад не се обръщай,
празни стаи спомени държат,
от рафтове надничат и се мъчат
мен и теб отново да сплотят.
Детската ни стая не подреждам,
играчките дори не съм прибрала,
рисунки от стъклата ме поглеждат
и завесата оттогава е съдрана...
Заслушана в стъпки пред антрето,
да се отвори чакам нашата врата,
но тя стои, посреща ветровете
и сенки на отминали лица... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up