Юлия (Юлияна)
94 402
13.02.2009 г., 6:36 ч.

Да живея с нея 

  Поезия » Друга
709 0 5
 

ДА ЖИВЕЯ С НЕЯ

 

Думи, думи, думи...

Пустиня от пясъчни думи.

Всички искаха думи.

Никой от мен не поиска любов.

Чуйте ги думите:

Обичам ви всички!!!

Заклевам се!!!

(даже с три удивителни, моля)

Летете на воля

в простори,

нагоре, надолу

с крилете си пясъчни,

окрилени от такава

голяма любов!!!

И дано да направят

топло леглото ви

и утрото весело

думите хвърлени

в тази пустиня.

Аз плача сама.

Чуват само стените.

Разпадат се в скута ми

пясъчни думи.

И със сЪлзи си спомням

сълзИте на клоуна

и онази неискана

"телефонна любов".

И те искам до мене,

като ден, като нощ,

като стон, като зов.

И те искам неистово

всеки миг -

топъл и нежен

"като тих благослов".

Защото аз помня

как умирах в пустини

от много любов.

Искам най-после

да живея със нея -

с тази делнична,

тиха, но дишаща,

жива, възможна,

малка, човешка,

голяма любов.

 

 

 

 

 

© Юлияна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??