Да живея с нея
ДА ЖИВЕЯ С НЕЯ
Думи, думи, думи...
Пустиня от пясъчни думи.
Всички искаха думи.
Никой от мен не поиска любов.
Чуйте ги думите:
Обичам ви всички!!!
Заклевам се!!!
(даже с три удивителни, моля)
Летете на воля
в простори,
нагоре, надолу
с крилете си пясъчни,
окрилени от такава
голяма любов!!!
И дано да направят
топло леглото ви
и утрото весело
думите хвърлени
в тази пустиня.
Аз плача сама.
Чуват само стените.
Разпадат се в скута ми
пясъчни думи.
И със сЪлзи си спомням
сълзИте на клоуна
и онази неискана
"телефонна любов".
И те искам до мене,
като ден, като нощ,
като стон, като зов.
И те искам неистово
всеки миг -
топъл и нежен
"като тих благослов".
Защото аз помня
как умирах в пустини
от много любов.
Искам най-после
да живея със нея -
с тази делнична,
тиха, но дишаща,
жива, възможна,
малка, човешка,
голяма любов.
© Юлияна All rights reserved.
