Да любиш е...
Тишината в мен тихо се разпада,
щом ръката ти към моята посяга.
И взираш се в очите ми крещящи,
в миг поникват чувствата растящи.
Обичам да те гледам и познай,
награда е, че си до мен, но знай...
Душата ми в настроения се вълнува,
почакай миг, докато започне да рисува.
Събудя ли се, ще даря ти стих, абзац,
да любиш е емоция, чувство, благодат!
Прекрача ли граница, залитна – край...
Насочи ме в правотата и сърцето си ми дай!
27.03.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А.Д. Всички права запазени
