10.04.2024 г., 20:28 ч.

Да ме приспиваш в облаче Любов 

  Поезия » Любовна
110 3 2

ДА МЕ ПРИСПИВАШ В ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ

 

Следобедът се рейна яко дим и срути се след слънцето на хълма,

а ние с теб под залеза седим, мълчим – и тиха радост ни изпълва,

аз кротко роша твоите коси, ти чорлиш ми сплъстеното брадище

с надеждицата – Бог да ни спаси във къщичка със одър и огнище,

и да се надам в стих да събера туй, що мечтаха толкова Поети! –

 

прекрасната ти блузка от ликра във моя стих и светъл сън да свети,

да ме приспиваш в облаче Любов и да ме будиш, пейне ли петела,

в зори за теб на всичко съм готов, дори да пийна мляко със канела,

да пея песни с птиците от юг! – да славя и Вълшебника с килима.

За простичката радост, че сме тук, и с плахата надежда – да ни има.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??