ДА МЕ ПРИСПИВАШ В ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Следобедът се рейна яко дим и срути се след слънцето на хълма,
а ние с теб под залеза седим, мълчим – и тиха радост ни изпълва,
аз кротко роша твоите коси, ти чорлиш ми сплъстеното брадище
с надеждицата – Бог да ни спаси във къщичка със одър и огнище,
и да се надам в стих да събера туй, що мечтаха толкова Поети! –
прекрасната ти блузка от ликра във моя стих и светъл сън да свети,
да ме приспиваш в облаче Любов и да ме будиш, пейне ли петела,
в зори за теб на всичко съм готов, дори да пийна мляко със канела,
да пея песни с птиците от юг! – да славя и Вълшебника с килима.
За простичката радост, че сме тук, и с плахата надежда – да ни има.