16.04.2024 г., 22:07  

Да ме разплаква пушек? Да. Но надали!

520 4 2

„Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.”-

Жорж Санд - "Индиана"

 

 

 

Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката  измината,
двубоят с мелници отложен е дори.

 

И не, че Бог, (ако го има) от високото,
за мен специално днес решил е да вали,
но духа вятър и сменил си е посоката,
да ме разплаква пушек? Да. Но надали!

 

Очите виж сега на слънцето в душата ми,
каква ли книга търсиш още в пепелта?
А аз съм песен, стих и обич съм – на атоми
при буря знай, че най обичам да летя.  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Стойчо!
  • Жорж Санд!Последната любов на Фредерик Шопен!Страхотна сентенция за живота и себеотдайността!"
    "Очите виж сега на слънцето в душата ми,
    каква ли книга търсиш още в пепелта?"
    Забележителна поанта!
    Поздравления,Надя!

След купчина разстреляни луни

Така е, прав си, тръгнах си без срам
и без да гледам накъде отивам.
Погребвай си сега луните сам
или пък с друга някоя, щастлива...
Над бездната играх "тура-ези", ...
574 11 10

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...