Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18473
16.04.2024 г., 22:07 ч.  

Да ме разплаква пушек? Да. Но надали! 

  Поезия
252 4 2

„Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.”-

Жорж Санд - "Индиана"

 

 

 

Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката  измината,
двубоят с мелници отложен е дори.

 

И не, че Бог, (ако го има) от високото,
за мен специално днес решил е да вали,
но духа вятър и сменил си е посоката,
да ме разплаква пушек? Да. Но надали!

 

Очите виж сега на слънцето в душата ми,
каква ли книга търсиш още в пепелта?
А аз съм песен, стих и обич съм – на атоми
при буря знай, че най обичам да летя.  

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
След купчина разстреляни луни
ИнаКалина ИнаКалина
Поезия
Така е, прав си, тръгнах си без срам
и без да гледам накъде отивам.
Погребвай си сега луните сам
или пък с друга някоя, щастлива...
Над бездната играх "тура-ези", ...
  274  11  11 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Стойчо!
  • Жорж Санд!Последната любов на Фредерик Шопен!Страхотна сентенция за живота и себеотдайността!"
    "Очите виж сега на слънцето в душата ми,
    каква ли книга търсиш още в пепелта?"
    Забележителна поанта!
    Поздравления,Надя!
Предложения
: ??:??