Да ме разплаква пушек? Да. Но надали!
„Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.”-
Жорж Санд - "Индиана"
Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката измината,
двубоят с мелници отложен е дори.
И не, че Бог, (ако го има) от високото,
за мен специално днес решил е да вали,
но духа вятър и сменил си е посоката,
да ме разплаква пушек? Да. Но надали!
Очите виж сега на слънцето в душата ми,
каква ли книга търсиш още в пепелта?
А аз съм песен, стих и обич съм – на атоми
при буря знай, че най обичам да летя.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
