След купчина разстреляни луни
Така е, прав си, тръгнах си без срам
и без да гледам накъде отивам.
Погребвай си сега луните сам
или пък с друга някоя, щастлива...
Над бездната играх "тура-ези",
с корона от картон, но съм ината
и без да роня думи и сълзи
се целих, за да бъда най-добрата.
След купчина разстреляни луни
минава любовта... като на куче,
далече стой от мен и запомни,
да стрелям точно, вече се научих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
