Да обичаш е като взривяване,
с блясъци от чувства и от страсти.
Несравнимо с друго преживяване –
с искреност и сила на причастие.
Да обичаш е себераздаване –
слънчев лъч, погалил те в ноември.
То е ръб пред бездна, на прощаване –
дъното е с тръни, но и с перли.
Да обичаш е превъплъщение –
сякаш се разливаш във сияние.
Виждаш се в кристално отражение,
смисъл от жадувано мечтание!
© Данаил Таков Всички права запазени