Да обичаш е като взривяване,
с блясъци от чувства и от страсти.
Несравнимо с друго преживяване –
с искреност и сила на причастие.
Да обичаш е себераздаване –
слънчев лъч, погалил те в ноември.
То е ръб пред бездна, на прощаване –
дъното е с тръни, но и с перли.
Да обичаш е превъплъщение –
сякаш се разливаш във сияние.
Виждаш се в кристално отражение,
смисъл от жадувано мечтание!
© Данаил Таков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
