Да обичаш Дявол
Нямах нужда от нова любов,
нито право на повече грешки,
друг обаче във този живот
ни подрежда съдбите човешки.
Връхлетя... кой я знай откъде,
(игнорирах гласчето на разума).
Уж си знаех и двеста, и две...
предрешен в мъж, подмами ме, дяволът.
Беше сладък чаровник, умел,
замота ми със думи главата.
И сърцето ми влюбено взе...
(всъщност май аз сама му го дадох).
После... после е ясно какво,
хвана пътя и дим да го няма.
Да изгарям със тази любов
ме остави, във пламъци адови.
Оттогава все тъй си тъжа
и понякога плачат очите ми,
че след дявола друг на света
няма как... няма как да обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
