Да обичаш Дявол
Нямах нужда от нова любов,
нито право на повече грешки,
друг обаче във този живот
ни подрежда съдбите човешки.
Връхлетя... кой я знай откъде,
(игнорирах гласчето на разума).
Уж си знаех и двеста, и две...
предрешен в мъж, подмами ме, дяволът.
Беше сладък чаровник, умел,
замота ми със думи главата.
И сърцето ми влюбено взе...
(всъщност май аз сама му го дадох).
После... после е ясно какво,
хвана пътя и дим да го няма.
Да изгарям със тази любов
ме остави, във пламъци адови.
Оттогава все тъй си тъжа
и понякога плачат очите ми,
че след дявола друг на света
няма как... няма как да обичам.
© Жанет Велкова All rights reserved.
