19.08.2008 г., 7:31

... да обичаш лошите!

2.3K 0 10

                                                                                      "Добрите хора лесно се обичат,

                                                                                       магията е да обичаш лошите."

                                                                                                                      Камелия Кондова

 

"Добрите хора лесно се обичат,

магията е да обичаш лошите."

Но много често всички  си приличат,

еднакви са и свестните, и пошлите.

 

Край мен лица безлични тичат,

под маските е истинската драма.

Добрите хора лесно се обичат,

но май че хора вече няма.

 

Поглеждам през очите ,гдето е била

душата без пожар изпепелена.

Прозорците са само рамки със стъкла,

там, гдето къщата е разрушена.

 

Във моите стъкла очи надничат,

вълшебен стих безмълвят те:

"Добрите хора лесно се обичат,

магията е да обичаш лошите."

                                                                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Рашков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,всички си приличат и в това няма нищо нередно,лошо...магията е всъщност да обичаш и мразиш добрите и да мразиш и обичаш лошите...въпрос само на формална размяна... Поздрави!
  • "...магията е да обичаш лошите." - ще опитам поздрави
  • !!!
    Пишеш много хубаво, Пламен!
    Обичам да те чета!
    Поздравления!
  • Много ми харесва!Поздравчета!
  • Все по-трудно обичаме...
    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...