Да полетиш към любовта...
не би те спряло...
нищо...камо ли дъжда...
и летиш...
...тишина дъждовна...
рисува усмивки по стъклата...
и летиш...
към трепет нежен...
... копнеещ за дъжда...
и летиш...
жадуваш времето да спре...
...а то лети...
с усмивки по стъклата...
но летиш...
да приютиш на топло...
...две сърца...в едно...
и да полетиш ...
...с криле ...на любовта...
Соня Георгиева...Сени
© Соня Георгиева Всички права запазени