6.12.2017 г., 23:04

Да полетиш...

941 0 0

Да полетиш към любовта...
не би те спряло...
нищо...камо ли дъжда...
и летиш...
...тишина дъждовна...
рисува усмивки по стъклата...
и летиш...
към трепет нежен...
... копнеещ за дъжда...
и летиш...
жадуваш времето да спре...
...а то лети...
с усмивки по стъклата...
но летиш...
да приютиш на топло...
...две сърца...в едно...
и да полетиш ...
...с  криле ...на любовта...

 

Соня Георгиева...Сени

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...