LiaNik (И.К.)
259 4451
23.07.2024 г., 21:45 ч.

Да се ... 

  Поезия » Любовна, Друга
174 0 4

— Да се сбогуваме ли,нежни Луноходе?

Не сме морето, прегърнато от слънчево небе

и в хоризонта нежно, далеч, далеч да ни зове.
-— Да се сбогуваме?! Къде? Кога?

Коя посока си избрала Лъчезарна?
Не се нарече моя, Нежност ме зовеш,

а търсиш ме в прибоя и в пясъка горещ.
Душата твоя с копринени крила расте, парченца звезден прах от сърцето ми краде.
-— Да се сбогуваме. А може и Земята посоките ни пак да преплете и късно или рано,

там в полята, отново билки за сърцата

да ни раздаде.
-— Сияйна! Моя нежност Лъчезарна,

така е нетърпимо твоето " Да се..."!
—Ех, Луноходе, омръзна ми да бродя

в светлината на дните , да се лутам...

Усещам, че далеч Тъмата ме влече,

далеч от теб, далеч от всичко знайно...

По- сладко е, повярвай, от нощно биле, любовно и омайно!

— А моята тъма не ми омръзва,

извира, нежно в синия простор.

Намира те - две длани тъмни,

отново  си Зорница и Вечерница в едно небе.
— Да се сбогуваме ли, нежни Луноходе?
— Да се сбогуваме, Лазурна,
до края на света...
Денят с Нощта там ще танцуват лунно, началото и краят непрестанно ще делят.

 

На малката уморена светулка с таралежена душа...

Нека бъде лунно! Слънчево в сърцето ти е даже и в нощта.

 

© И.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??