8.11.2009 г., 18:28

Да се оплезим на живота си

1.3K 0 15

Да се оплезим на живота си,
когато е непоносим,
когато всичките му фотоси
изглеждат глупаво от грим.
Когато нямаме доверие,
предавани за стотен път,
когато в тъмното предверие
обущата ни кални спят.
Когато вече няма истини,
които да ни утешат.
И тъй от всичко ни е писнало,
че крив ни е до смърт светът.
Да се оплезим на неволите,
в помията да вдигнем бент.
Да хвърлим дрехите и ролите,
сценариите с кофти-енд,
гримасите на преумората,
на недоволства, гняв и стрес.
За себе си, а не за хората
да бъдем истински от днес.
Животът бунт е и смирение,
цинизъм и възторжен вик.
А плезенето е умение
и адски ефикасен трик:-Р

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Белчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...