Да се оплезим на живота си
Да се оплезим на живота си,
когато е непоносим,
когато всичките му фотоси
изглеждат глупаво от грим.
Когато нямаме доверие,
предавани за стотен път,
когато в тъмното предверие
обущата ни кални спят.
Когато вече няма истини,
които да ни утешат.
И тъй от всичко ни е писнало,
че крив ни е до смърт светът.
Да се оплезим на неволите,
в помията да вдигнем бент.
Да хвърлим дрехите и ролите,
сценариите с кофти-енд,
гримасите на преумората,
на недоволства, гняв и стрес.
За себе си, а не за хората
да бъдем истински от днес.
Животът бунт е и смирение,
цинизъм и възторжен вик.
А плезенето е умение
и адски ефикасен трик:-Р
© Милена Белчева All rights reserved.
