13.06.2013 г., 17:28  

Да се потърся

1K 0 0

Разкъсвам пак с кинжал платното,                                                                                                    разтварям облаците във мечти,                                                                                                          прегръщам образа, контура и влакното,                                                                                          прегръщам края на душата със очи.                                                                                                                                                                                                                                                                            Обръщам рамката, но не откривам                                                                                                   останали от мен лица преди -                                                                                                            и  пак със четката прикривам,                                                                                                             и пак изсъхват нейните следи.  

 

Оставих спомена за себе си застинал,

но тайничко лицата приюти,

за тях небето беше знак без смисъл -

за тях от рамката  живота продължи.                                                                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цвятков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...