Сянка бездомна е.
Тихо рида.
Дълго припомняна
стара беда.
Тъжното хлипане,
вятър лови.
Пепел разсипана,
в сънни треви.
Месецът есенен,
търси покой.
Плач, или песен е,
знае ли той?
Утро по ко̀сите
клони виси.
Стига с въпросите!
Спа ли? Да си!
© Надежда Ангелова Всички права запазени