19.07.2023 г., 7:12 ч.

Да спасим "хвърчащите безумци"! 

  Поезия » Философска
199 4 4

За малко съм напускал този свят, 

заслужил без покана да прекрача 

към онзи, в който няма благодат 

и там, където болката не плаче. 

А ний сме се помислили за важни. 

И някак сме безценни. (По презумпция.) 

Не смеем да летим, но ще размажем

душите на "хвърчащите безумци". 

Ще сричаме наум от неудобие 

молитвите към Бог, а ще го лъжем. 

Макар и да сме негово подобие, 

нахални сме, че сякаш ни е длъжен. 

Затуй ще ни боли от тук до гроба, 

но няма да сме святи мъченици, 

пречупили със завист и от злоба 

родените, от нас да бъдат птици... 

И няма да е страшно или мъчно. 

Смъртта е със разтворени обятия. 

В живота греховете, неотлъчно - 

човека го преследват за разпятие. 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

17.07.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??