Да спасим "хвърчащите безумци"!
За малко съм напускал този свят,
заслужил без покана да прекрача
към онзи, в който няма благодат
и там, където болката не плаче.
А ний сме се помислили за важни.
И някак сме безценни. (По презумпция.)
Не смеем да летим, но ще размажем
душите на "хвърчащите безумци".
Ще сричаме наум от неудобие
молитвите към Бог, а ще го лъжем.
Макар и да сме негово подобие,
нахални сме, че сякаш ни е длъжен.
Затуй ще ни боли от тук до гроба,
но няма да сме святи мъченици,
пречупили със завист и от злоба
родените, от нас да бъдат птици...
И няма да е страшно или мъчно.
Смъртта е със разтворени обятия.
В живота греховете, неотлъчно -
човека го преследват за разпятие.
©тихопат.
Данаил Антонов
17.07.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
