13.08.2009 г., 13:36 ч.

Да спрем... 

  Поезия
3083 3 55

Да спрем дотук - преди да се удавим

в притеглящата ласка на прибоя...

Аз искам тази вечер да забравя,

че някога... до вчера... бях и твоя.

 

Аз искам пред очите на морето,

застинали от болка, черно-сини,

да сложим кръст на онова, което

ни смазваше със трясък гилотинен,

 

което на парчета ни разкъсва -

все в името на общата ни цялост...

А тази нощ морето ни отблъсква.

И в него, като в криво огледало,

 

размазва се пречупената същност

на болната от думи пантомима.

Да спрем дотук! За жестове е късно!

И за безсмислени до лудост рими!...

© Нина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??