Да спрем...
Да спрем дотук - преди да се удавим
в притеглящата ласка на прибоя...
Аз искам тази вечер да забравя,
че някога... до вчера... бях и твоя.
Аз искам пред очите на морето,
застинали от болка, черно-сини,
да сложим кръст на онова, което
ни смазваше със трясък гилотинен,
което на парчета ни разкъсва -
все в името на общата ни цялост...
А тази нощ морето ни отблъсква.
И в него, като в криво огледало,
размазва се пречупената същност
на болната от думи пантомима.
Да спрем дотук! За жестове е късно!
И за безсмислени до лудост рими!...
© Нина All rights reserved.
