25.08.2010 г., 21:47

Да срещнеш Джо Блек

1.5K 0 2

                                              Ако Смъртта е с образа на героя от едноименния  

                                              филм, с удоволствие бих се оставила да ме отведе.

 

Смъртта е може би прекрасен сън.

Защо ли се страхуваме от нея?

Затваряме очите си. Отвън

остават другите. Те ще живеят.


Смъртта - пътуване на дълъг път

и среща със живота ни изминал.

Във Лабиринта ще ни поведат

сенките от светлото ни минало.


Смъртта е гмуркане във океан.

На дъното съкровища са скрити

и няма път за връщане оттам.

Друг Свят за нас отваря си вратите.


Смъртта е спомени изгубени,

свободно падане и безтегловност.

Със нея да се срещнем влюбени,

с любов приели нейната съдбовност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубава творба,всява спокойствие и гони страха от най нежеланата гостенка.
  • "Смъртта е може би прекрасен сън.
    Защо ли се страхуваме от нея?"
    В този филм има много красиви моменти!!! Съвременно тълкуване на отвъдни видения, халюцинациите - личностно разстройство, неадекватно, объркано възприемане на личности!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...