Aug 25, 2010, 9:47 PM

Да срещнеш Джо Блек

  Poetry » Other
1.5K 0 2

                                              Ако Смъртта е с образа на героя от едноименния  

                                              филм, с удоволствие бих се оставила да ме отведе.

 

Смъртта е може би прекрасен сън.

Защо ли се страхуваме от нея?

Затваряме очите си. Отвън

остават другите. Те ще живеят.


Смъртта - пътуване на дълъг път

и среща със живота ни изминал.

Във Лабиринта ще ни поведат

сенките от светлото ни минало.


Смъртта е гмуркане във океан.

На дъното съкровища са скрити

и няма път за връщане оттам.

Друг Свят за нас отваря си вратите.


Смъртта е спомени изгубени,

свободно падане и безтегловност.

Със нея да се срещнем влюбени,

с любов приели нейната съдбовност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубава творба,всява спокойствие и гони страха от най нежеланата гостенка.
  • "Смъртта е може би прекрасен сън.
    Защо ли се страхуваме от нея?"
    В този филм има много красиви моменти!!! Съвременно тълкуване на отвъдни видения, халюцинациите - личностно разстройство, неадекватно, объркано възприемане на личности!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....