Да стъпи
Изгубена в безсмислени очи
и изгревите виждах като болни.
Веднъж ме заговориха, на ти,
ала тогава още не говорех.
Потънала в нелепа равнина
се спъвах в съжалителни протести
и мъкнех кръст от дълга тъмнина,
но принципна и също безадресна.
Години и години – все така,
напълно ме обсеби слепотата...
Реална бе единствено кръвта,
надавила вампири цяло ято.
А в тъмното, когато разбереш,
че камъче си в своята обувка,
в полето идват белите коне
и карат свобода да възкръсне.
Изчака ме наболата зора.
Повярва в онзи смисъл и разцъфна...
И, знаеш ли, за първи път видях,
че себе си не мога да напусна.
Свързани произведения
Коментари
-
Великолепие!
-
Да, изпуснала съм,, та,,. Благодаря ви.
Изчетох коментарите ви, приятели. Бъдете здрави! -
"Нелепа равнина"! Рано или късно трябва да намерим сили да я напуснем или да я накараме тя да ни напусне. Защото иначе:
"Равнината слънцето изцежда
и изкачва неусетно върховете..."
Отлично си го формулирала, Райна:
"Години и години - все така,
напълно ме обсеби слепотата...
Реална (б)е единствено кръвта,
надавила вампири цяло ято."
Поздравление за високата поезия! -
Красива картина... Белите коне на свободата
Изпуснала си "та" на свобода -
Много хубаво стихотворение ! Поздрави и от мен!
-
Болката ражда красиви стихове...
-
Ех, че наслада за сетивата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
