Да стъпи
Изгубена в безсмислени очи
и изгревите виждах като болни.
Веднъж ме заговориха, на ти,
ала тогава още не говорех.
Потънала в нелепа равнина
се спъвах в съжалителни протести
и мъкнех кръст от дълга тъмнина,
но принципна и също безадресна.
Години и години – все така,
напълно ме обсеби слепотата...
Реална бе единствено кръвта,
надавила вампири цяло ято.
А в тъмното, когато разбереш,
че камъче си в своята обувка,
в полето идват белите коне
и карат свобода да възкръсне.
Изчака ме наболата зора.
Повярва в онзи смисъл и разцъфна...
И, знаеш ли, за първи път видях,
че себе си не мога да напусна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
