RainaVakova
431 2760
5.12.2020 г., 10:57 ч.  

Да стъпи 

  Поезия » Друга
525 7 7

Изгубена в безсмислени очи
и изгревите виждах като болни.
Веднъж ме заговориха, на ти,
ала тогава още не говорех.
Потънала в нелепа равнина
се спъвах в съжалителни протести
и мъкнех кръст от дълга тъмнина,
но принципна и също безадресна.
Години и години – все така,
напълно ме обсеби слепотата...
Реална бе единствено кръвта,
надавила вампири цяло ято.
А в тъмното, когато разбереш,
че камъче си в своята обувка,
в полето идват белите коне
и карат свобода да възкръсне.
Изчака ме наболата зора.
Повярва в онзи смисъл и разцъфна...
И, знаеш ли, за първи път видях,
че себе си не мога да напусна.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепие!
  • Да, изпуснала съм,, та,,. Благодаря ви.
    Изчетох коментарите ви, приятели. Бъдете здрави!
  • "Нелепа равнина"! Рано или късно трябва да намерим сили да я напуснем или да я накараме тя да ни напусне. Защото иначе:

    "Равнината слънцето изцежда
    и изкачва неусетно върховете..."

    Отлично си го формулирала, Райна:

    "Години и години - все така,
    напълно ме обсеби слепотата...
    Реална (б)е единствено кръвта,
    надавила вампири цяло ято."

    Поздравление за високата поезия!
  • Красива картина... Белите коне на свободата
    Изпуснала си "та" на свобода
  • Много хубаво стихотворение ! Поздрави и от мен!
  • Болката ражда красиви стихове...
  • Ех, че наслада за сетивата!
Предложения
: ??:??