15.03.2017 г., 16:07

Да съхраня

493 0 8

Искам да ме грее слънцето

и да стопля душата ми.

Искам да бъда обичана

и да обичам

Искам никога да не избледнява любовта,

която дава криле на сърцето ми.

Не съжалявам, че косите побеляха.

Не съжалявам,

че спомените вплитат свещен букет,

който силно ухае.

Нека ме спохождат радости и болка,

тревога и щастие,

така ще чувствам, живея.

Нека ми пее сърцето

и перото да пише,

защото само това остава на земята.

Хората трябва да живеят и да се радват.

Моля се само за едно –

никога да не загубя себе си.

Да остана такава каквато бях редом до вас.

Да ви радвам

дори когато ме няма наблизо.

Да ухая на живот

и от него да се ражда нов живот.

Тичинките от цветята на моя житейски букет

да опрашва разцъфналите лица на тези  след мене...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....