Искам да ме грее слънцето
и да стопля душата ми.
Искам да бъда обичана
и да обичам
Искам никога да не избледнява любовта,
която дава криле на сърцето ми.
Не съжалявам, че косите побеляха.
Не съжалявам,
че спомените вплитат свещен букет,
който силно ухае.
Нека ме спохождат радости и болка,
тревога и щастие,
така ще чувствам, живея.
Нека ми пее сърцето
и перото да пише,
защото само това остава на земята.
Хората трябва да живеят и да се радват.
Моля се само за едно –
никога да не загубя себе си.
Да остана такава каквато бях редом до вас.
Да ви радвам
дори когато ме няма наблизо.
Да ухая на живот
и от него да се ражда нов живот.
Тичинките от цветята на моя житейски букет
да опрашва разцъфналите лица на тези след мене...
© Йонка Янкова Всички права запазени