Не се побирам в кожата си от любов.
Не ми достигат думи, да опиша
емоциите си, този благослов,
без който клетките ми отказват да дишат.
Не стъпвам по земята, не вървя...
Усещам се лека, свободна, безтегловна...
Енергия съм, вятър съм, летя...
Изпитвам тръпка животворна.
И няма граници за мен.
Мога всичко и съм всичко.
Вселената е вътре в мен.
И всяко утро е епично -
окъпано във цветове
на обич, радост и желание.
И съм щастлива - има те.
Поемам те с всяко дихание.
Кислород си. Вдъхновение.
Адреналин, блаженство, ритъм.
Мистерия, любов, вълнение.
Предизвикателен алгоритъм.
Не ми достигат думите
да те изкажа и изпиша...
И сътворявам цветове -
чрез изгрева - да те опиша.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени