Jun 26, 2012, 11:15 AM

Да те опиша

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Не се побирам в кожата си от любов.
Не ми достигат думи, да опиша
емоциите си, този благослов,
без който клетките ми отказват да дишат.

Не стъпвам по земята, не вървя...
Усещам се лека, свободна, безтегловна...
Енергия съм, вятър съм, летя...
Изпитвам тръпка животворна.

И няма граници за мен.
Мога всичко и съм всичко.
Вселената е вътре в мен.
И всяко утро е епично -

окъпано във цветове
на обич, радост и желание.
И съм щастлива - има те.
Поемам те с всяко дихание.

Кислород си. Вдъхновение.
Адреналин, блаженство, ритъм.
Мистерия, любов, вълнение.
Предизвикателен алгоритъм.

Не ми достигат думите 
да те изкажа и изпиша...
И сътворявам цветове -
чрез изгрева - да те опиша.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...