Да те съблека...
Влизам... Оставям вратата отключена.
Хвърлям палтото и нахълтвам с обувките.
Късно е вече да бъда научена,
късно е да използвам преструвките...
Уморих се да бъда облечена!
Толкова тежки са тези доспехи
на жената, на него обречена...
Махам всички вчерашни дрехи!
Свалям си шапката,
после сакото...
Свалям си ризата,
после бельото...
Хвърлям блузата, а после и лещите.
Обувките... Мислите оставям за края.
Свалям и кожата си, и вещите...
Сякаш поемам пътя за рая.
Всичко по кожата вече го няма -
свалих и всички мечти.
И разбирам, че това, което трябва да махна
от тялото си, си само ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
