Mar 15, 2011, 10:54 PM

Да те съблека...

  Poetry » Love
1.4K 0 3

Влизам... Оставям вратата отключена.

Хвърлям палтото и нахълтвам с обувките.

Късно е вече да бъда научена,

късно е да използвам преструвките...

 

Уморих се да бъда облечена!

Толкова тежки са тези доспехи

на жената, на него обречена...

Махам всички вчерашни дрехи!

 

 

 

Свалям си шапката,

после сакото...

Свалям си ризата,

после бельото...

 

 

Хвърлям блузата, а после и лещите.

Обувките... Мислите оставям за края.

Свалям и кожата си, и вещите...

Сякаш поемам пътя за рая.

 

 

Всичко по кожата вече го няма -

свалих и всички мечти.

И разбирам, че това, което трябва да махна

от тялото си, си само ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мен ми хареса! Поздрав!
  • Браво!!!
    Края на изречението ти последно е смислено,вълшебно,истинско.
    Не го премахвай от тялото си.Това усещане те прави незабравима.
  • Харесах,браво!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...