Да теглим ножа на тази гнусна смрад
ДА ТЕГЛИМ НОЖА НА ТАЗИ ГНУСНА СМРАД
Беднотия, брате, за хлебец не достигат,
И Отново черни мисли се надигат!
Как ще облечеш децата, пла́тиш тока?
Как ще оцелееш? – Реалността жестока…!
Ходиш като просяк, обуща стари,
сърце се къса, животът те попари!
А ти почтен си, лъжа не знаеш,
настъпиш мравка – ходиш се покаеш,
така възпитал и децата си прекрасни,
деца прекрасни, а времена ужасни,
жената мила, добра, любяща,
кога е трудно, за ръка те хваща,
цялото семейство – достойно!
Не иска́ли много – само да живей спокойно…
Да живеят…
Спокойно…
Миражи???
Но знайте, о, хора, драги, мили,
помиярите умишлено изцеждат наши сили,
защот', когато навсякъде е беднотия,
не мислиш за живот – проблемите до шия,
и така си лесна плячка за боклука,
който от кръвта ти нагло смука…
Брате, трябва всички да се обединим,
България заедно да променим,
защото, ако още си затваряме очите,
и на децата ни ще бъдат преброени дните…
Приятели, нека да се готвим за преврат,
и да теглим ножа на тази гнусна смрад!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
