Да тръгва вече лятото да гони вятъра,
да търси нашите надежди нейде свряни,
претръпнали пък ще сме ние с пламъка
от болка пареща, но сладка, святкаща.
И в пещ ли сме, където се стопяват думи морни,
с най-дяволските пакости немирствали,
с подарък - морскосиньото на този свят,
и може би, макар и с болка - лято, да се върнеш пак.
Да тръгва вече лятото, да звънват неговите чанове,
да грабва - цъфнали, прецъфнали червени макове,
да литва с птичките и с листчетата - хиляди,
а ние, ех, ние - радостни завинаги!