Да тръгва лятото

Aug 24, 2012, 10:43 AM

Poetry » Phylosophy

517 0 1

Да тръгва вече лятото да гони вятъра,

да търси нашите надежди нейде свряни,

претръпнали пък ще сме ние с пламъка

от болка пареща, но сладка, святкаща.

И в пещ ли сме, където се стопяват думи морни,

с най-дяволските пакости немирствали,

с подарък - морскосиньото на този свят,

и може би, макар и с болка - лято, да се върнеш пак.

Да тръгва вече лятото, да звънват неговите чанове,

да грабва - цъфнали, прецъфнали червени макове,

да литва с птичките и с листчетата - хиляди,

а ние, ех, ние - радостни завинаги!

Please sign in with your account so you can comment and vote.