Да вярваш в пролетта
В градината на моята душа
засаждах скъпи спомени.
И молих се за топъл дъжд в нощта
с мелодии отколешни.
И рукна тъй внезапно, изведнъж,
затопли всички кълнове.
И пролет пукна както всеки път -
цветя мечтани цъфнаха.
И всичко тъй превърна тя в любов,
в премного благост щъркелова.
Погали ни със своя благослов -
пречиста, свята, нова.
В градината на моята душа
не никнат плевели.
Понякога поникват ми крила,
с мечта ли, с вяра ли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
