Да вярваш в пролетта

Apr 6, 2012, 8:01 PM

Poetry » Phylosophy

452 0 2

В градината на моята душа

засаждах скъпи спомени.

И молих се за топъл дъжд в нощта

с мелодии отколешни.

И рукна тъй внезапно, изведнъж,

затопли всички кълнове.

И пролет пукна както всеки път -

цветя мечтани цъфнаха.

И всичко тъй превърна тя в любов,

в премного благост щъркелова.

Погали ни със своя благослов -

пречиста, свята, нова.

В градината на моята душа

не никнат плевели.

Понякога поникват ми крила,

с мечта ли, с вяра ли...

Please sign in with your account so you can comment and vote.