Да загубиш баща си
Година след смъртта на гроба,
поднесох в твоя памет цвете,
сега в майчинската ми утроба
едно момиченце расте.
На болката от твойта липса
намерих кръвен заместител,
душата ми пред теб е чиста,
тя ще бъде моят покровител.
Години минаха, на двора тича,
от тебе взела хубавите ти черти,
погледна ли я, тебе виждам,
и все едно се смееш ти!
Расте, голяма вече стана,
пое живота в свои си ръце,
до сетния си дъх ще помня
как Господ тебе ми отне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
