27.12.2017 г., 10:50 ч.

Да загубиш баща си 

  Поезия » Друга
495 3 2

Година след смъртта на гроба,
поднесох в твоя памет цвете,
сега в майчинската ми утроба
едно момиченце расте.

 

На болката от твойта липса
намерих кръвен заместител,
душата ми пред теб е чиста,
тя ще бъде моят покровител.

 

Години минаха, на двора тича,
от тебе взела хубавите ти черти,
погледна ли я, тебе виждам,
и все едно се смееш ти!

 

Расте, голяма вече стана,
пое живота в свои си ръце,
до сетния си дъх ще помня
как Господ тебе ми отне!

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??