Dec 27, 2017, 10:50 AM

Да загубиш баща си 

  Poetry » Other
497 3 2

Година след смъртта на гроба,
поднесох в твоя памет цвете,
сега в майчинската ми утроба
едно момиченце расте.

 

На болката от твойта липса
намерих кръвен заместител,
душата ми пред теб е чиста,
тя ще бъде моят покровител.

 

Години минаха, на двора тича,
от тебе взела хубавите ти черти,
погледна ли я, тебе виждам,
и все едно се смееш ти!

 

Расте, голяма вече стана,
пое живота в свои си ръце,
до сетния си дъх ще помня
как Господ тебе ми отне!

© Виктория Тасева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??