Да загубиш баща си
Година след смъртта на гроба,
поднесох в твоя памет цвете,
сега в майчинската ми утроба
едно момиченце расте.
На болката от твойта липса
намерих кръвен заместител,
душата ми пред теб е чиста,
тя ще бъде моят покровител.
Години минаха, на двора тича,
от тебе взела хубавите ти черти,
погледна ли я, тебе виждам,
и все едно се смееш ти!
Расте, голяма вече стана,
пое живота в свои си ръце,
до сетния си дъх ще помня
как Господ тебе ми отне!
© Виктория Тасева All rights reserved.
