Да заключиш вълците
С бутилка вино до запалена камина
лежа във скута на красива фея,
от чашите отпиваме двамина -
звъни кристалът, звънко пее.
Поглъщам с виното историята стара,
помежду глътките дълбоки феята шепти,
камбанен звън, далечна гара -
светът около мен в кръг лети.
Разказва ми за онзи заблуден овчар,
понесъл наместо кавал китара,
пленен от хищен и опасен чар,
заключил вълците в кошара.
Видели вълците, овцете се отдръпнали,
заблъскали и запищели в смъртен страх,
сковал ги ужасът, устите им замлъкнали,
възмездие ги чакало за сторен грях.
С присъщите им кротост и смирение
приели болката от зъбите в плътта,
разбрали - не молитви, нито примирение,
борбата ще противопоставят на смъртта.
Нахвърлило се стадото връз изненаданите вълци,
притиснало ги до отсрещната стена,
на свой ред хищниците запищели и захълцали,
за първи път изпитали вина.
Прекрасно утро, стадото забляло,
пастирят изненадан се захилил,
овцете кротки вълците помляли,
в безреда вълчи кости, лой и жили.
Звънти кристалът, звънко пее,
от чашите отпиваме с наслада...
Виното и хубавата фея -
моята единствена награда.
Понякога е опасно да заключиш вълците.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
