perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
Nov 10, 2007, 11:24 AM

Да заключиш вълците 

  Poetry » Other
611 0 7

С бутилка вино до запалена камина

лежа във скута на красива фея,

от чашите отпиваме двамина -

звъни кристалът, звънко пее.

 

Поглъщам с виното историята стара,

помежду глътките дълбоки феята шепти,

камбанен звън, далечна гара -

светът около мен в кръг лети.

 

Разказва ми за онзи заблуден овчар,

понесъл наместо кавал китара,

пленен от хищен и опасен чар,

заключил вълците в кошара.

 

Видели вълците, овцете се отдръпнали,

заблъскали и запищели в смъртен страх,

сковал ги ужасът, устите им замлъкнали,

възмездие ги чакало за сторен грях.

 

С присъщите им кротост и смирение

приели болката от зъбите в плътта,

разбрали - не молитви, нито примирение,

борбата ще противопоставят на смъртта.

 

Нахвърлило се стадото връз  изненаданите вълци,

притиснало ги до отсрещната стена,

на свой ред хищниците запищели и захълцали,

за първи път изпитали вина. 

 

Прекрасно утро, стадото забляло,

пастирят изненадан се захилил,

овцете кротки вълците помляли,

в безреда вълчи кости, лой и жили.

 

Звънти кристалът, звънко пее,

от чашите отпиваме с наслада...

Виното и хубавата фея -

моята единствена награда.

 

Понякога е опасно да заключиш вълците.

 

 

 

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??