Да знаеш...
Да знаеш само как бавно
времето след теб убива!
Разкъсва спомен, тъжна песен,
дори целувката ти вече изгнива!
Да знаеш само как пронизва
като нож името ти,
изречено от друга...
С която сега делиш -
и ден, и нощ, и цял един живот,
наречен - Любов!
Да знаеш само как пари
във сърцето,
погледна ли във теб детето,
как нежно ù се усмихва
и в прегръдките ù притихва...
А ръцете, краката... Боже,
цялото ми тяло, знаеш ли как трепери?
Когато до себе си тебе търси,
а не може да намери?
Да знаеш само... но не знаеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветослава Младенова Всички права запазени
