May 9, 2012, 6:46 PM

Да знаеш...

  Poetry » Love
1.4K 0 2

Да знаеш само как бавно

времето след теб убива!

Разкъсва спомен, тъжна песен,

дори целувката ти вече изгнива!

Да знаеш само как пронизва

като нож името ти,

изречено от друга...

С която сега делиш -

и ден, и нощ, и цял един живот,

наречен - Любов!

Да знаеш само как пари

във сърцето,

погледна ли във теб детето,

как нежно ù се усмихва

и в прегръдките ù притихва...

А ръцете, краката... Боже,

цялото ми тяло, знаеш ли как трепери?

Когато до себе си тебе търси,

а не може да намери?

Да знаеш само... но не знаеш!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветослава Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...