Дай!
Ден за ден със теб живеем...
Да плачем или да се смеем?
Че той, животът, ни удари
зверски, казал бих шамари.
Щом те пляскат, наболява
и се вдига шум и врява.
А аз обичам тишината...
Но, не стават ми нещата!
Бе, докога ще се мотаем!
Все пак, шамарите ги знаем.
Пък все се бутаме сред тях...
Направо си е пълен крах!
Я ръкави да запретнем!
Нещо готино да спретнем.
Та, дет' се вика, със каръка
да стане крайната разлъка.
Вярно, ний сме тъпанари...
Ала, верни сме другари.
Заедно, във бой и труд
нов ще сътворим етюд.
Яко ще ни дойде сила.
И тогава... майко мила!
Ще ни дишат прахоляка.
Те това от нас се чака!
© Георги Янков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
шут на философ прощава,
че каръци гледат мило
на етюдите в Курило,
ден от ден е за другари,
никой няма да ги свари...
Пътищата се шегуват,
истината, ако чуват...
Шут известен е животът
Майко мила, как е готин!
Усмихна ме!