Даже не и съществуване...
Затворена във себе си,
жадувам свободата
да избирам чувствата,
с които да живея.
Обречена на себе си,
мечтая обичта си,
с която да прегърна
своята душевност.
Искам да съм истинска,
а не плахо привидение,
което поради безчувственост
е застрашено от изчезване.
Искам да се върна
към себе си - към мен.
Искам се - но жизнена.
А не сянка на материя...
01. 01. 2014 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Кръстева Всички права запазени
