Затворена във себе си,
жадувам свободата
да избирам чувствата,
с които да живея.
Обречена на себе си,
мечтая обичта си,
с която да прегърна
своята душевност.
Искам да съм истинска,
а не плахо привидение,
което поради безчувственост
е застрашено от изчезване.
Искам да се върна
към себе си - към мен.
Искам се - но жизнена.
А не сянка на материя...
01. 01. 2014 г.
© Симона Кръстева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
