Ще съм щастлива в тиха незабрава,
в повей, целунал ми очите,
когато всяка дума беше ласкава жарава
и в блян по нея гаснеха сълзите.
Ще ослепея за тъгата,
нали завинаги не тръгваш...,
на въгленчето ще запазя топлината,
искра от живина и нежност да ми вдъхваш.
И няма да си позволя да се страхувам
от висотата на мига,
когато се усмихвам и любувам
на полета си даже в сън и самота. ...